Последна целувка
Не ме е грижа, че ти причиних болка.
Душата ми е река и кръвта е дъжд.
Тези последни дни, прекарах в изолация.
Сама, далеч от света, жив и мъртъв,
сгушена в сенките, лежейки в тъмнината.
Всички наслади са изгубени,
някога плували буйно през тези вени.
Сега те са спомен, бавно избледняващ,
заменен от жажда, глад за кръв червена,
довеждащ ме до прага на лудостта.
Но едно нещо продължава да живее в теб... ...