3 нояб. 2015 г., 22:36

Последна рана

866 0 3

 

Ръцете ми са украсени с кръв,
без следа от бляскавото злато.
Душата ми, съблякла свойта плът,
очаква предпоследното си лято.
Очите ми - удавени от дъжд,
тъгуват най-банално в тишината.
А устните завинаги ще замълчат,
захвърлили усмивката позната.

 

Не вярвам в сляпата любов,
а само в тихото признание.
Не ми е нужно обещание до гроб,
това е много закъсняло покаяние.

 

Не ме догонвай, няма да се върна,
аз никога не съм желала да остана.
Всеки миг, когато съм ти била вярна,
вещае белег за последната ми рана.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тити Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога така става ... Благодаря!
  • тъжно добро, поздрави
  • Колко болка има тук...съвсем позната.
    Да няма повече рани в душата ти!
    Усмихнат ден!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...