6 окт. 2009 г., 00:27

Последна серенада

937 0 22


 

Тихо... вятърът шуми

в своя плащ от самота,

влачи спомени и дни

като клоун на шега...

... тихо, тихо... закопнял:

скита по полето сам,

пие с вятърни очи -

празен - хоризонта бял...

 

Там далече, някога...

за прегръдка закопнял,

сплете в нейните коси

нежни флейти и лъчи...

Там далече, някъде...

свирят тъжните листа

там далеч, късно е:

серенада... отшумя...

 

... тихо  - вятърът не спи,

шушне с флейти в утринта,

в колесница от звезди

тъжно гони есента...

Тихо в стъпките звъни,

рони нейните листа,

звън китарен ли звъни:

гола крачи есента...


http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-546552


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз съм го пропуснала!!!
    Поздрави ,Нели!!!
    Прекрасен стих!!!
  • Невероятно красива е твоята серенада!
    Прекрасен стих!
    Честит празник!
  • "Последна серенада" е писана като асоциации по музика
    ( за съжаление все още непредставена в интернет пространството и не мога да посоча линк)...
    Така че ритъмно съм съобразила текста с мелодията на музикалните фрагменти.
    И като пожелание бих искала авторът на тази прекрасна музика да намери вариант за публикуване.
  • Как съм го пропуснала това съкровище! Красиво, песенно, чувствено и живо! Какво още?...и още много!Видях го този творй вятър - непослушник, дето разсъблича есента...Благодаря ти за красивата есен, Нели!
  • Като приказка е

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...