6.10.2009 г., 0:27 ч.

Последна серенада 

  Поезия » Пейзажна
780 0 22
Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял:
скита по полето сам,
пие с вятърни очи -
празен - хоризонта бял...
Там далече, някога...
за прегръдка закопнял,
сплете в нейните коси
нежни флейти и лъчи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??