6.10.2009 г., 0:27 ч.

Последна серенада 

  Поезия » Пейзажна
687 0 22


 

Тихо... вятърът шуми

в своя плащ от самота,

влачи спомени и дни

като клоун на шега...

... тихо, тихо... закопнял:

скита по полето сам,

пие с вятърни очи -

празен - хоризонта бял...

 

Там далече, някога...

за прегръдка закопнял,

сплете в нейните коси

нежни флейти и лъчи...

Там далече, някъде...

свирят тъжните листа

там далеч, късно е:

серенада... отшумя...

 

... тихо  - вятърът не спи,

шушне с флейти в утринта,

в колесница от звезди

тъжно гони есента...

Тихо в стъпките звъни,

рони нейните листа,

звън китарен ли звъни:

гола крачи есента...


http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-546552


 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??