Последна серенада
Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял:
скита по полето сам,
пие с вятърни очи -
празен - хоризонта бял...
Там далече, някога...
за прегръдка закопнял,
сплете в нейните коси
нежни флейти и лъчи...
Там далече, някъде...
свирят тъжните листа
там далеч, късно е:
серенада... отшумя...
... тихо - вятърът не спи,
шушне с флейти в утринта,
в колесница от звезди
тъжно гони есента...
Тихо в стъпките звъни,
рони нейните листа,
звън китарен ли звъни:
гола крачи есента...
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-546552
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
