Съвсем случайно се отрони
една сълза от моите очи,
дълго таила се някъде дълбоко,
изостанала от своите сестри.
Тя падна върху бялата възглавница,
свидетелка на мъката ми до днес
и малка ивица остави
върху моето посърнало лице.
Прегърнала ме беше тишината,
все още се пробуждаше нощта.
Смирено, сърцето ми подсказа:
- Това ти е последната сълза... ...