Последната мечта
От малка приятелка си имам -
бяла лястовичка,
нежна като детската сълза.
Двете си мечтаехме за принца,
за кораба с алени платна,
как ме топли обичта в очите му
и нощем да заспивам сред цветя.
Тя пристигаше в съня ми,
криехме се горе, сред звездите,
кръжахме над синьото море...
с луната заедно лудувахме...
преди години...
Но отдавна вече си родих дете...
А днес...
Днес все още птицата сънувам
с полетите наши през нощта.
И... останах си с последната мечта -
да ме превърнат в прах бленувам,
а после слеят с морската вълна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
