8 июн. 2022 г., 14:22  

Последната спирка на вятъра 

  Поэзия » Гражданская
354 8 10

 

ПОСЛЕДНАТА СПИРКА НА ВЯТЪРА

 

Над житената тиха бездна
увисна като плод луната
и своята шевица звездна
обточи юли край нивята.
 
Ухае на липа и риган,
на мащерка и лудо биле,
щурчета щъкат из тревите,

със сладък аромат препили.
 

Кълби се мракът на талази,

поглъща празните колиби,

из неизбродните оврази

кръстосват луди самодиви.

 

И няма светлинка – да грейне,

и никой нощем не шушука –

камбаната е претопена,

продран е от ръжда улукът.

 

Печат ли черен е ударен,

на тоя край – от Бог забравен?

Заяжда прочката, след прага

безкрайна тишина ме дави.

 

Земице мила, накъде ли

отпрати рожбите си в здрача?

И ще се върнат ли – поели

обратен път – да те оплачат!

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От къде ги намери тези чудни думи "и своята шевица звездна...".Направо рисуваш с думи,много е красиво!
  • Благодаря ви, приятели, на всички, които се отбиха тук.
    Прочка наричат врата в някои краища на България.
  • Поетично съпричастие на мислите на много от нас. Поздрави!
  • Лирично, баладично, безкрайно красиво...и тъжно.
    Гласът на живота и любовта търси пътеката на покаянието,
    Поздравления, Валентина!
  • Тъжно е - толкова много красота, за която няма вече човешки очи, да я видят.
  • Великолепна си, Валя!
    И няма светлинка – да грейне,
    и никой нощем не шушука –
    камбаната е претопена,
    продран е от ръжда олукът.

    Печат ли черен е ударен,
    на тоя край – от Бог забравен?
    Заяжда прочката, след прага
    безкрайна тишина ме дави.
  • Силно и чувствено, докосва душата, особено финала! Прегръщам те Вале!
  • Много силно! Благодаря!
  • Поздрав и от мен, Валка! Мъка засяда в гърлото.....
  • Пасторално, красиво, с надигащи се нотки на печал в средата на стихотворението и накрая тази поанта - разбиваща е, Валя! Поздравявам те с прегръдка!
Предложения
: ??:??