Не знаех, че си ценна ти за мен
до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.
Какво да стори моето сърце?
Червена кръв преля във синя рана.
И аз от мъка вечно се заклех
да не помислям любовта за манна.
Закапа кръв от синьото небе -
надеждите ми бяха мъртви птици.
И аз събирах ги, събирах със ръце
и вкопчвах ги в прощална огърлица. ...