Последни две сълзи за теб
Не знаех, че си ценна ти за мен
до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.
Какво да стори моето сърце?
Червена кръв преля във синя рана.
И аз от мъка вечно се заклех
да не помислям любовта за манна.
Закапа кръв от синьото небе -
надеждите ми бяха мъртви птици.
И аз събирах ги, събирах със ръце
и вкопчвах ги в прощална огърлица.
От болка тъмнината ме превзе,
а не усетих как подмолно в мене влиза.
Последни две сълзи за теб, за теб
сърцето ми за цял живот пронизаха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
