Последни две сълзи за теб
Не знаех, че си ценна ти за мен
до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.
Какво да стори моето сърце?
Червена кръв преля във синя рана.
И аз от мъка вечно се заклех
да не помислям любовта за манна.
Закапа кръв от синьото небе -
надеждите ми бяха мъртви птици.
И аз събирах ги, събирах със ръце
и вкопчвах ги в прощална огърлица.
От болка тъмнината ме превзе,
а не усетих как подмолно в мене влиза.
Последни две сълзи за теб, за теб
сърцето ми за цял живот пронизаха...
© Валери Шуманов All rights reserved.
