Последни летни песъчинки
Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев
Вълните впиха острите си нокти
в дантелите на стихналия пясък.
Прибрани са бездомници и лодки
в приюта – и на кея стана тясно.
Така е пусто и дъхти на слама,
на морска сол и мъртви водорасли –
в сезона, в който вече нас ни няма,
и сенките ни странно са порасли.
А синьото на въздуха жълтее
и бавно се превръща в мокра шума.
Треперещи, се носят в суховея
помежду нас мълчаните ни думи.
Сега сме по-самотни и от птици,
забравили към своя юг да литнат.
И любовта ни повече прилича
на безпредметна и жестока битка.
Щом няма вече нищо да ни свързва,
ще спре морето с нас да си говори.
Потегля лятото към своя свършек,
като затвориш своя бял прозорец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
