Последни летни песъчинки
Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев
Вълните впиха острите си нокти
в дантелите на стихналия пясък.
Прибрани са бездомници и лодки
в приюта – и на кея стана тясно.
Така е пусто и дъхти на слама,
на морска сол и мъртви водорасли –
в сезона, в който вече нас ни няма,
и сенките ни странно са порасли.
А синьото на въздуха жълтее
и бавно се превръща в мокра шума.
Треперещи, се носят в суховея
помежду нас мълчаните ни думи.
Сега сме по-самотни и от птици,
забравили към своя юг да литнат.
И любовта ни повече прилича
на безпредметна и жестока битка.
Щом няма вече нищо да ни свързва,
ще спре морето с нас да си говори.
Потегля лятото към своя свършек,
като затвориш своя бял прозорец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
