Последни минути мълчание за любовта...
Този път
беше толкова дълъг...
А преди говорехме
по 3 часа по телефона,
времето все не достигаше
и мислех,
че не ще се наситим...
Тишината в колата
имаше ледения дъх
на гробница и сякаш
говореше с познатия,
примирен,
предсмъртен
глас на любовта.
Театралният характер
на луната,
за мен е стара оглупяла романтичка,
пръскаше сребрист разкош
по стъклата...
Дърветата като орисници
преграждаха пътя,
а всъщност
вятъра смени посоките,
дъждът отми следата...
Къде е пътят?
Няма знаци
и указателна табела...
Май сме в задънена улица
и без повод
ни преследва вина...
Ако беше сън,
щях да се събудя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
