Sep 23, 2008, 7:27 AM

Последни минути мълчание за любовта...

  Poetry » Other
818 0 16

Този път

беше толкова дълъг...

А преди говорехме

по 3 часа по телефона,

времето все не достигаше

и мислех,

че не ще се наситим...

Тишината в колата

имаше ледения дъх

на гробница и сякаш

говореше с познатия,

примирен,

предсмъртен

глас на любовта.

Театралният характер

на луната,

за мен е стара оглупяла романтичка,

пръскаше сребрист разкош

по стъклата...

Дърветата като орисници

преграждаха пътя,

а всъщност

вятъра смени посоките,

дъждът отми следата...

Къде е пътят?

Няма знаци

и указателна табела...

Май сме в задънена улица

и без повод

ни преследва вина...

Ако беше сън,

щях да се събудя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...