Sep 23, 2008, 7:27 AM

Последни минути мълчание за любовта... 

  Poetry » Other
627 0 16

Този път

беше толкова дълъг...

А преди говорехме

по 3 часа по телефона,

времето все не достигаше

и мислех,

че не ще се наситим...

Тишината в колата

имаше ледения дъх

на гробница и сякаш

говореше с познатия,

примирен,

предсмъртен

глас на любовта.

Театралният характер

на луната,

за мен е стара оглупяла романтичка,

пръскаше сребрист разкош

по стъклата...

Дърветата като орисници

преграждаха пътя,

а всъщност

вятъра смени посоките,

дъждът отми следата...

Къде е пътят?

Няма знаци

и указателна табела...

Май сме в задънена улица

и без повод

ни преследва вина...

Ако беше сън,

щях да се събудя...

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??