Поръчваш си храна за вкъщи.
Изяждаш я на крак.
Накълцаните сънища ли
са твоят вечен враг?
Докарани до безрасъдство,
пак безброй мечти
ще се стопят в нощта...
И ще изчезнат –
само прах ще наследиш.
Уви.
Смехът
превръща се във самота –
във тихи писъци...
Поръчваш си слънца и път.
Ала вали.
© Константин Дренски Все права защищены