5 сент. 2012 г., 10:36

Последни вопли

Поэзия » Другая

927 0 2

Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам...
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира...
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам...
Защото зная Тя кога обича... Кога излиза или не... кога навлиза в мен...
Когато съм сама... нещастна... чужда на света...
Последни вопли са това на мойта Муза... защото Тя е моят глас в пустиня...
Край!!! Върви си!!! Искам да крещя, че има смисъл....
Искам да ви кажа, че съм жива... че отново аз ОБИЧАМ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0