5.09.2012 г., 10:36 ч.

Последни вопли 

  Поезия » Друга
606 0 2

Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам... 
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира... 
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам... 
Защото зная Тя кога обича... Кога излиза или не... кога навлиза в мен...
Когато съм сама... нещастна... чужда на света...
Последни вопли са това на мойта Муза... защото Тя е моят глас в пустиня... 
Край!!! Върви си!!! Искам да крещя, че има смисъл....
Искам да ви кажа, че съм жива... че отново аз ОБИЧАМ!!!

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??