**Елена** (Елена Мирчева) **Елена** (Елена Мирчева)
1 84
5 sept 2012, 10:36

Последни вопли

  Poesía » Otra
935 0 2

Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам... 
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира... 
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам... 
Защото зная Тя кога обича... Кога излиза или не... кога навлиза в мен...
Когато съм сама... нещастна... чужда на света...
Последни вопли са това на мойта Муза... защото Тя е моят глас в пустиня... 
Край!!! Върви си!!! Искам да крещя, че има смисъл....
Искам да ви кажа, че съм жива... че отново аз ОБИЧАМ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Мирчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0