18 окт. 2020 г., 21:41

Последните лъчи на лятото

1.1K 5 23

Протегна лятото последните лъчи,

с милувка топла нежно ме погали…

Поиска в моите коси да заблести,

във жълти, слънчогледови пожари.

А после ме дари с прегръдка синя,

с вятър и звезди, с магичната Луна.

Светулките блестят по път изминат,

душата ми намират в зелената трева.

Въздишката поех от жълтото глухарче,

потърсих се сред пухкавите облаци.

Небето пламна в пурпура, а здрача

събра надежди в шепите на просяци.

Пожарите не спират силно да горят

и пак изгубена се търся в есента…

Листа, добили форма на сърца туптят,

сред летни спомени за любовта…

 

11.09.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • SMooth, Мари, прегръщам ви, слънчеви момичета 💖🌻🌞
  • Ти самата си летен лъч, Скити! ☀️
    Продължавай да топлиш със слънчевата си душа, момиче слънчогледово! 🌻🌻🌻💝💓💖
  • Красиво.
  • Ани, пропуснала съм те! Извинявай! Благодаря ви, от сърце момичета 💖
  • Благодаря ти, Силва! Извинявай, за закъснялата ми реакция, но чак сега видях! И пак ще бъде лято, топло и усмихнато, с щурчета и слънце

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...