18 окт. 2020 г., 21:41

Последните лъчи на лятото

1.1K 5 23

Протегна лятото последните лъчи,

с милувка топла нежно ме погали…

Поиска в моите коси да заблести,

във жълти, слънчогледови пожари.

А после ме дари с прегръдка синя,

с вятър и звезди, с магичната Луна.

Светулките блестят по път изминат,

душата ми намират в зелената трева.

Въздишката поех от жълтото глухарче,

потърсих се сред пухкавите облаци.

Небето пламна в пурпура, а здрача

събра надежди в шепите на просяци.

Пожарите не спират силно да горят

и пак изгубена се търся в есента…

Листа, добили форма на сърца туптят,

сред летни спомени за любовта…

 

11.09.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • SMooth, Мари, прегръщам ви, слънчеви момичета 💖🌻🌞
  • Ти самата си летен лъч, Скити! ☀️
    Продължавай да топлиш със слънчевата си душа, момиче слънчогледово! 🌻🌻🌻💝💓💖
  • Красиво.
  • Ани, пропуснала съм те! Извинявай! Благодаря ви, от сърце момичета 💖
  • Благодаря ти, Силва! Извинявай, за закъснялата ми реакция, но чак сега видях! И пак ще бъде лято, топло и усмихнато, с щурчета и слънце

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...