26 сент. 2012 г., 10:21

Последния етаж

912 0 0

На последния етаж сега се качвам,
влизам в жилище голямо
и усмихвам се, когато брат си аз изпращам,
но ми се иска да поплача на неговото рамо.

 

И пак оставам тука, под звездите,
в голямата квартира сам-сама...
Броя кога ще минат дните,
за да се прибера в къщи... у дома!

 

А ти си някъде далече -
със семейство, може би с деца...
Целуваш ги, прегръщаш ги и ги обичаш,
а а съм тук съвсем сама!

 

На последния етаж сега се качвам,
в големи стаи, обзаведени като в дворец,
сама посрещам се, сама си се изпращам,
по дяволите, сама ще си остана в ръка с писец!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Юлианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...