26 окт. 2009 г., 04:30

Последният милилитър...

1.3K 0 17

 

 

 

 

Недейте да се правите на луди,

поне да бяхте...

Ама не е същото.

И престанете да раздавате заблуди -

не хранят никой

и на никой буквите!...

Прегръдките, целувките и нищото,

с които си "раздвижвате" сърмите,

са само почин скръбен за замазване

на страдащи души

и самотата,

която всъщност мразите,

но още

наливате... да има!...

За да може за любов

да си попише вечно

отчаяната поетеса.

Да поплаче

за всичката любов изгубена,

за вечната самотност, вероятно...

А тук ще има кой да срещне

брътвежите еднакви

и ще пише,

че Пулицър едва ли не е близо,

че даже и е даден вече!...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хе-хе-хе, това ме накефи!
  • ами нек' се чува
    и не само от тук

    и да се поосмисли (дано)
    от чулите-недочулите

    Благодаря на всички ви,
    че бяхте наоколо и,
    разбира се, за отношението
    към до болка позната тема...
  • И аз,и аз...Браво!Adiveil,като гледам,от миналия ден насам доста хора сме я чули...
  • Прочетох.
  • "Недей вече ми разказва за своите страдания, своите мечтания, за своите чувства, болки и мъки. Омръзна ми! Аз чакам да ми опишеш как Ботев плака от Козлодуй до Веслец и как Левски разби главата си о тъмничния зид в София."
    Д. Подвързачов

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...