sama86 (Евкалипт)
68 194
27 июн. 2008 г., 15:11

Последният полет на една пеперуда 

  Поэзия
676 0 9
 

Едно отчаяние

ме Блъска в главата,

като пеперуда в съзнание,

лети

към светлината,

където си ти,

за да ми изгориш крилата...

А просто навън

е била нощта

и някак насън

размахвам крила -

към яркия лъч

стоволтов разкош,

далеч от лятната,

непрогледната нощ,

в която очакват

нектара и мен,

сенки самотни,

прашец кадифен

и мъжки крила,

забравям ги,

примамена от светлина.

Забравям, боли

Любовта,

и просто обречена,

щом лъч съм видяла,

да бъда повлечена

в изригване бяло,

изминавам последен

размах на крила,

от мрак непрогледен

към светла черта,

навън ще остане

щедра нощта,

с безброй неизбрани

мъжки крила,

 

 

а в твоите шепи,

в зарево светлина,

ще падат на пепел

мойте крила...

© Евкалипт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??