Последният полет на една пеперуда
Едно отчаяние
ме Блъска в главата,
като пеперуда в съзнание,
лети
към светлината,
където си ти,
за да ми изгориш крилата...
А просто навън
е била нощта
и някак насън
размахвам крила -
към яркия лъч
стоволтов разкош,
далеч от лятната,
непрогледната нощ,
в която очакват
нектара и мен,
сенки самотни,
прашец кадифен
и мъжки крила,
забравям ги,
примамена от светлина.
Забравям, боли
Любовта,
и просто обречена,
щом лъч съм видяла,
да бъда повлечена
в изригване бяло,
изминавам последен
размах на крила,
от мрак непрогледен
към светла черта,
навън ще остане
щедра нощта,
с безброй неизбрани
мъжки крила,
а в твоите шепи,
в зарево светлина,
ще падат на пепел
мойте крила...
© Евкалипт All rights reserved.
