Последният щастливец
Там някъде, във дъното на дните,
шумят вълни и блъскат се вратите...
безумните човешки същества -
идеята за думата тълпа...
Презирам ги, защото са нищожни -
промяната за тях е невъзможна.
Без тях животът става лесен.
Без тях дори и гибелта е песен.
Смъртта им страховито наближава.
Да бъде масова я пожелавам.
Гори зелени после да останат,
безкрайност синя вдън небе разстлана.
Щастливец, ако някой оцелее,
над смърт човешка нека се надсмее!
https://www.youtube.com/watch?v=kE5iWdlwtA4
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
