22 мар. 2020 г., 12:44

Последният валс

868 8 7

Никой в тази нощ не е избягал...
Вият вън сирените на мрака.
Върху тънкия конец слухът се къса.
А очите са изопнати до края...
падат капките над тях и се затварят
в свойте малки гробове
в земята.
Милиарди църкви вият скелет
над побитата от тъмнината сянка...
А дъждът неспирно ги отнася
сит и монотонен надалече.


Никой в тази нощ не е избягал...
Вятърът разклаща пак душата
запечатана във своята бутилка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навярно ще оцелеят тези, които спечелят битката със самите себе си... Дано не е “Последният валс” и светът не спира да танцува! Поздравявам те!
  • Силно! И аз ще избягам - море, лунна пътека, звезди...
  • Силна творба! Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Аз ще избягам... в мечтите си. Хареса ми, тъжно, но вярно...
  • Никой няма да избяга от сирените на мрака!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...