22 мар. 2020 г., 12:44

Последният валс

864 8 7

Никой в тази нощ не е избягал...
Вият вън сирените на мрака.
Върху тънкия конец слухът се къса.
А очите са изопнати до края...
падат капките над тях и се затварят
в свойте малки гробове
в земята.
Милиарди църкви вият скелет
над побитата от тъмнината сянка...
А дъждът неспирно ги отнася
сит и монотонен надалече.


Никой в тази нощ не е избягал...
Вятърът разклаща пак душата
запечатана във своята бутилка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навярно ще оцелеят тези, които спечелят битката със самите себе си... Дано не е “Последният валс” и светът не спира да танцува! Поздравявам те!
  • Силно! И аз ще избягам - море, лунна пътека, звезди...
  • Силна творба! Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Аз ще избягам... в мечтите си. Хареса ми, тъжно, но вярно...
  • Никой няма да избяга от сирените на мрака!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...