22.03.2020 г., 12:44 ч.

Последният валс 

  Поезия
686 8 7

Никой в тази нощ не е избягал...
Вият вън сирените на мрака.
Върху тънкия конец слухът се къса.
А очите са изопнати до края...
падат капките над тях и се затварят
в свойте малки гробове
в земята.
Милиарди църкви вият скелет
над побитата от тъмнината сянка...
А дъждът неспирно ги отнася
сит и монотонен надалече.


Никой в тази нощ не е избягал...
Вятърът разклаща пак душата
запечатана във своята бутилка.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Навярно ще оцелеят тези, които спечелят битката със самите себе си... Дано не е “Последният валс” и светът не спира да танцува! Поздравявам те!
  • Силно! И аз ще избягам - море, лунна пътека, звезди...
  • Силна творба! Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Аз ще избягам... в мечтите си. Хареса ми, тъжно, но вярно...
  • Никой няма да избяга от сирените на мрака!
  • Харесва ми.
  • Нощем се случват страхотии, за които не подозираме. Чудо е, че изобщо съществуваме... Много въздействащо описание, истина и надежда - че не сме безсмислени и затова ни има. Думите тук си взаимодействат по невероятен начин!
Предложения
: ??:??