Последният валс
Никой в тази нощ не е избягал...
Вият вън сирените на мрака.
Върху тънкия конец слухът се къса.
А очите са изопнати до края...
падат капките над тях и се затварят
в свойте малки гробове
в земята.
Милиарди църкви вият скелет
над побитата от тъмнината сянка...
А дъждът неспирно ги отнася
сит и монотонен надалече.
Никой в тази нощ не е избягал...
Вятърът разклаща пак душата
запечатана във своята бутилка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
