25 апр. 2007 г., 14:46

Последно сбогом

1.4K 0 6
                                                  
                                                      ПОСЛЕДНО СБОГОМ

                                                Ти тръгваш бавно, накъде?
                                                Изгасва погледът в очите.
                                                А времето продължава да тече,
                                                не се интересува от сълзите.

                                                Ти тръгваш бавно в чуден град,
                                                без  болка,  мъка  и  вреда.
                                                Върви, щом трябва в новий свят,
                                                заслужи го, защото бе добра.

                                                Ний знаем добротата ти голяма,
                                                посестрима бе ти на любовта.
                                                Повярвай ми,  у теб се бе събрала
                                                на звездното небе безкрайността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...