25 abr 2007, 14:46

Последно сбогом

  Poesía
1.4K 0 6
                                                  
                                                      ПОСЛЕДНО СБОГОМ

                                                Ти тръгваш бавно, накъде?
                                                Изгасва погледът в очите.
                                                А времето продължава да тече,
                                                не се интересува от сълзите.

                                                Ти тръгваш бавно в чуден град,
                                                без  болка,  мъка  и  вреда.
                                                Върви, щом трябва в новий свят,
                                                заслужи го, защото бе добра.

                                                Ний знаем добротата ти голяма,
                                                посестрима бе ти на любовта.
                                                Повярвай ми,  у теб се бе събрала
                                                на звездното небе безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...