12 апр. 2012 г., 12:35

Последно сбогом

1.4K 0 0

 

 

Защо жестока е съдбата

и от рано младите събира?

Защо прерязва им крилата,

защо тъй рано те умират?

 

Затихна твоята усмивка,

затвори очи за последно.

Това ли бе ти писано?

А нима това е редно?

 

Няма как да се намесим,

от Бога при нас да те вземем.

Остава ни само да се молим

за тебе нощем и денем.

 

Аз вярвам, че си на място

светло и чисто, и си щастлив.

Ние сме с теб, не забравяй!

Обичаме те! Почивай в мир!

 

 

 

                                       В памет на Асен Лупов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...