Защо жестока е съдбата

и от рано младите събира?

Защо прерязва им крилата,

защо тъй рано те умират?

Затихна твоята усмивка,

затвори очи за последно.

Това ли бе ти писано?

А нима това е редно?

Няма как да се намесим,

от Бога при нас да те вземем.

Остава ни само да се молим

за тебе нощем и денем.

Аз вярвам, че си на място

светло и чисто, и си щастлив.

Ние сме с теб, не забравяй!

Обичаме те! Почивай в мир!

                                       В памет на Асен Лупов