12.04.2012 г., 12:35

Последно сбогом

1.4K 0 0

 

 

Защо жестока е съдбата

и от рано младите събира?

Защо прерязва им крилата,

защо тъй рано те умират?

 

Затихна твоята усмивка,

затвори очи за последно.

Това ли бе ти писано?

А нима това е редно?

 

Няма как да се намесим,

от Бога при нас да те вземем.

Остава ни само да се молим

за тебе нощем и денем.

 

Аз вярвам, че си на място

светло и чисто, и си щастлив.

Ние сме с теб, не забравяй!

Обичаме те! Почивай в мир!

 

 

 

                                       В памет на Асен Лупов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...