Последно "сбогом"
Мираж ли бе? Или пък сън...
реалност ли? Не зная вече..
преплетени мечта и спомен
на дъното ме пак завлече.
И ето виждам-аз и ти
един до друг стоим смирено,
в очите огън ни гори,
но сякаш гледаме се от далеко.
И чувствам как дъхът ми спира,
сърцето бие учестено..
ръцете твои ме обгръщат,
и зная- ще е за последно.
Една сълза се в миг отронва,
един глас шепне ми: "прости"...
целуваш ме, поглеждаш за последно
и тихо си отиваш ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Периян Байрамова Все права защищены
