Мираж ли бе? Или пък сън...
реалност ли? Не зная вече..
преплетени мечта и спомен
на дъното ме пак завлече.
И ето виждам-аз и ти
един до друг стоим смирено,
в очите огън ни гори,
но сякаш гледаме се от далеко.
И чувствам как дъхът ми спира,
сърцето бие учестено..
ръцете твои ме обгръщат,
и зная- ще е за последно.
Една сълза се в миг отронва,
един глас шепне ми: "прости"...
целуваш ме, поглеждаш за последно
и тихо си отиваш ти.
© Периян Байрамова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
