24 сент. 2008 г., 17:59

Посмъртно на един гълъб

2K 0 24

                                                                      По "Нежната спирала"

                                                                        Й. Радичков.

                                

Уби ли го?

Предсмъртните му дрехи

останаха си белите криле.

Отвътре ли?

Отвътре беше светло.

Сърцето и неживо е сърце.

 

Причина ли?

Смъртта е безпричинна.

Куршумите са поздрав със клеймо.

Очите ли?

В очите зее тъмно,

щом стреляш по свободния живот.

 

И съвестта е

тясна за сълзите.

Дочу ли ято гълъби в пръстта?

Прекършени,

не гледаха нагоре.

Гравираха в душата ти вина.

 

И с мъртва кръв

рисуваха спирали.

По-нежни от сатенени ръце.

И облаците сипеха проклятия.

Видяха теб. Човекът без лице.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Сърцето и неживо е сърце.

  • Браво! Занемях! Не мога да изразя с думи възхищението си от стиха!
  • "Заскърцаха плазовете по пъртината, равномерно зазвъняха конските звънчета и като пътувахме, постепенно започнах да чувствувам, че освен звънчетата звъни и откънтява тихо и нещо друго в душата ми, подобие някакво на небесна червена сълза, на шепот от стреснат шипков храст, и че душата ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали."
    Дано тая червена сълза зазвъни в душата на всеки... И дано човек проумее, че е непростимо престъпление да прекъсва един полет живот.
    Няма какво повече да да кажа тук.
    Благодаря, че прочетохте.
    П.П. Иванова, мерси за идеята. И на мене нещо не ми звучеше, но на момента не можах да измисля друго.
    Гууушшш ^^
  • ПОЕЗИЯ си Йоанна с две "н"
    Не мога да ти се наситя...и нарадвам!
  • Браво, мила Йоанна!
    Винаги те чета с удоволствие и възхита!/ не всеки път се "разписвам"/
    Талантът ти е безспорен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...