24.09.2008 г., 17:59 ч.

Посмъртно на един гълъб 

  Поезия
1644 0 24

                                                                      По "Нежната спирала"

                                                                        Й. Радичков.

                                

Уби ли го?

Предсмъртните му дрехи

останаха си белите криле.

Отвътре ли?

Отвътре беше светло.

Сърцето и неживо е сърце.

 

Причина ли?

Смъртта е безпричинна.

Куршумите са поздрав със клеймо.

Очите ли?

В очите зее тъмно,

щом стреляш по свободния живот.

 

И съвестта е

тясна за сълзите.

Дочу ли ято гълъби в пръстта?

Прекършени,

не гледаха нагоре.

Гравираха в душата ти вина.

 

И с мъртва кръв

рисуваха спирали.

По-нежни от сатенени ръце.

И облаците сипеха проклятия.

Видяха теб. Човекът без лице.

 

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    Сърцето и неживо е сърце.

  • Браво! Занемях! Не мога да изразя с думи възхищението си от стиха!
  • "Заскърцаха плазовете по пъртината, равномерно зазвъняха конските звънчета и като пътувахме, постепенно започнах да чувствувам, че освен звънчетата звъни и откънтява тихо и нещо друго в душата ми, подобие някакво на небесна червена сълза, на шепот от стреснат шипков храст, и че душата ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали."
    Дано тая червена сълза зазвъни в душата на всеки... И дано човек проумее, че е непростимо престъпление да прекъсва един полет живот.
    Няма какво повече да да кажа тук.
    Благодаря, че прочетохте.
    П.П. Иванова, мерси за идеята. И на мене нещо не ми звучеше, но на момента не можах да измисля друго.
    Гууушшш ^^
  • ПОЕЗИЯ си Йоанна с две "н"
    Не мога да ти се наситя...и нарадвам!
  • Браво, мила Йоанна!
    Винаги те чета с удоволствие и възхита!/ не всеки път се "разписвам"/
    Талантът ти е безспорен!
  • да, без сърце са хората, които убиват. поздравления!
  • "Посмъртно на един гълъб" харесах!
  • Впечатляващо, Йоли!

    AVE!


  • браво!
  • Без думи! Само с поклон!
  • Браво ! Страхотна творба ! Категоричен , тежък упрек... а са толкова крехки раменете ти Поздравявам те !
  • Висш пилотаж!
    (Мерси за препратката към разказа)
  • Страхотно! Такава красота, такава дълбочина! Хареса ми много!
  • Това е...Нямам думи!Невероятно стихотворение!!!
  • Бог те е дарил с невероятен талант! Самороден! Настръхнах, докато четях. Тръпки ме побиха... Много философско, оригинално, дълбоко! Браво и от мен! Радвам се, че те открих.
  • Моите аплодисменти за това, което прочетох!!
  • все се питам какво ни кара да мислим по едно и също време за едно и също нещо ...


    Поздрави!
  • Това е първото произведение, за което искрено мога да кажа, че всяка една дума си е на мястото и влиянието му наистина е силно!!!Поздравявам те за таланта!
  • !!!
    Безмълвна съм!Поздрави!
  • ................!

    нямам думи....
  • Йоана..., силно ме впечатли, момиче!
    БРАВО! Великолепен стих! Мъдър и силно въздействащ!

    Искрено се радвам на таланта ти, мила! За пръв път попадам на твое произведение, но ще продължа с интерес да те чета!
  • Изстрел срещу безчовечността! Великолепен стих! Умееш да "шамаросваш"!... Поздрави, Йоана!
  • !!!
    Нешето малко момиче, расте с часове!
    Силна прегръдка, Йони!
  • Болезнено нежно.
Предложения
: ??:??