По "Нежната спирала"
Й. Радичков.
Уби ли го?
Предсмъртните му дрехи
останаха си белите криле.
Отвътре ли?
Отвътре беше светло.
Сърцето и неживо е сърце.
Причина ли?
Смъртта е безпричинна.
Куршумите са поздрав със клеймо.
Очите ли?
В очите зее тъмно,
щом стреляш по свободния живот.
И съвестта е
тясна за сълзите.
Дочу ли ято гълъби в пръстта?
Прекършени,
не гледаха нагоре.
Гравираха в душата ти вина.
И с мъртва кръв
рисуваха спирали.
По-нежни от сатенени ръце.
И облаците сипеха проклятия.
Видяха теб. Човекът без лице.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
Сърцето и неживо е сърце.