24.09.2008 г., 17:59

Посмъртно на един гълъб

2K 0 24

                                                                      По "Нежната спирала"

                                                                        Й. Радичков.

                                

Уби ли го?

Предсмъртните му дрехи

останаха си белите криле.

Отвътре ли?

Отвътре беше светло.

Сърцето и неживо е сърце.

 

Причина ли?

Смъртта е безпричинна.

Куршумите са поздрав със клеймо.

Очите ли?

В очите зее тъмно,

щом стреляш по свободния живот.

 

И съвестта е

тясна за сълзите.

Дочу ли ято гълъби в пръстта?

Прекършени,

не гледаха нагоре.

Гравираха в душата ти вина.

 

И с мъртва кръв

рисуваха спирали.

По-нежни от сатенени ръце.

И облаците сипеха проклятия.

Видяха теб. Човекът без лице.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Сърцето и неживо е сърце.

  • Браво! Занемях! Не мога да изразя с думи възхищението си от стиха!
  • "Заскърцаха плазовете по пъртината, равномерно зазвъняха конските звънчета и като пътувахме, постепенно започнах да чувствувам, че освен звънчетата звъни и откънтява тихо и нещо друго в душата ми, подобие някакво на небесна червена сълза, на шепот от стреснат шипков храст, и че душата ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали."
    Дано тая червена сълза зазвъни в душата на всеки... И дано човек проумее, че е непростимо престъпление да прекъсва един полет живот.
    Няма какво повече да да кажа тук.
    Благодаря, че прочетохте.
    П.П. Иванова, мерси за идеята. И на мене нещо не ми звучеше, но на момента не можах да измисля друго.
    Гууушшш ^^
  • ПОЕЗИЯ си Йоанна с две "н"
    Не мога да ти се наситя...и нарадвам!
  • Браво, мила Йоанна!
    Винаги те чета с удоволствие и възхита!/ не всеки път се "разписвам"/
    Талантът ти е безспорен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...