Sep 24, 2008, 5:59 PM

Посмъртно на един гълъб

  Poetry
2K 0 24

                                                                      По "Нежната спирала"

                                                                        Й. Радичков.

                                

Уби ли го?

Предсмъртните му дрехи

останаха си белите криле.

Отвътре ли?

Отвътре беше светло.

Сърцето и неживо е сърце.

 

Причина ли?

Смъртта е безпричинна.

Куршумите са поздрав със клеймо.

Очите ли?

В очите зее тъмно,

щом стреляш по свободния живот.

 

И съвестта е

тясна за сълзите.

Дочу ли ято гълъби в пръстта?

Прекършени,

не гледаха нагоре.

Гравираха в душата ти вина.

 

И с мъртва кръв

рисуваха спирали.

По-нежни от сатенени ръце.

И облаците сипеха проклятия.

Видяха теб. Човекът без лице.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Сърцето и неживо е сърце.

  • Браво! Занемях! Не мога да изразя с думи възхищението си от стиха!
  • "Заскърцаха плазовете по пъртината, равномерно зазвъняха конските звънчета и като пътувахме, постепенно започнах да чувствувам, че освен звънчетата звъни и откънтява тихо и нещо друго в душата ми, подобие някакво на небесна червена сълза, на шепот от стреснат шипков храст, и че душата ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали."
    Дано тая червена сълза зазвъни в душата на всеки... И дано човек проумее, че е непростимо престъпление да прекъсва един полет живот.
    Няма какво повече да да кажа тук.
    Благодаря, че прочетохте.
    П.П. Иванова, мерси за идеята. И на мене нещо не ми звучеше, но на момента не можах да измисля друго.
    Гууушшш ^^
  • ПОЕЗИЯ си Йоанна с две "н"
    Не мога да ти се наситя...и нарадвам!
  • Браво, мила Йоанна!
    Винаги те чета с удоволствие и възхита!/ не всеки път се "разписвам"/
    Талантът ти е безспорен!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...