9 нояб. 2020 г., 14:14

Посоки 

  Поэзия
355 2 1
Надбягваме се, време.
Пръски кал -
в ритмичните чистачки на колата.
И гумите
по мокрия асфалт
във бесен танц поднасят в тъмнината.
Развиделява.
Мократа гора,
ощавена от старостта безлиста,
край пътя маха стопаджийски.
Не.
Аз трябва да довърша свойта мисия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Все права защищены

Предложения
: ??:??