Надбягваме се, време.
Пръски кал -
в ритмичните чистачки на колата.
И гумите
по мокрия асфалт
във бесен танц поднасят в тъмнината.
Развиделява.
Мократа гора,
ощавена от старостта безлиста,
край пътя маха стопаджийски.
Не.
Аз трябва да довърша свойта мисия
и да летя напред,
а ти, гора,
дори и да се върна, ще си тука
и пак ще махаш някому с ръка,
и само в сънищата си
ще бъдеш другаде.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
