Поспри в съня ми...
По светлата пътечка на съня
целувам непокорните ти стъпки.
И пак те търся. Падам…И летя
над думите неказани и скъпи.
А ти си някъде по пътя към Деня,
в който отново дълго ще те чакам.
Напивам спомена с пенливата мечта.
Той помни как за теб е пял и плакал.
Поспри в съня ми… само миг в мига.
Чуй ехото на моето признание.
После тръгни си заедно с дъжда
на моите нестихващи желания.
И щом отново те дари Денят,
след изгрева на дългочаканото сбъдване.
Ще те целувам и отново ще мълча,
защото ти в съня си си ме чул…
https://www.youtube.com/watch?v=fRpuBL5K4do
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
