Посрещане
Една октава тишина.
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои
и диша тежко светлината
и още зимата боли
по връхчетата на тревата.
Пролае куче. Падне цвят
от неспокойните дръвчета,
а старото гнездо във тях
събира слънчеви монети,
с които да си купи пак
перца и пух от нови птици,
и песни, и притулен страх
в нощта от котките-стръвници,
и нов живот да затупти
във сламените му обятия...
Сърце е старото гнездо -
то днес усеща свойто ято.
Една октава тишина.
Нататък - пролет и безмълвие.
А ятото като човек
през облаците се препъва.
© Пламен Сивов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
... не ми дава мира тази октава тишина... чудя се какво я темперира, какво е нещото, което разчленява на равни части нищото... питам само...
-
Прекрасен стих!
-
"Една октава тишина"
Много ми хареса! -
Удоволствие беше за мен срещата с тази творба!..Браво!...
-
Пламък,толкова непринудено рисуваш със слова,че те чета и блазосвам,че поезията в България има самородни таланти.И се радвам на това!🐴
-
Разкош!
-
Въздействащо и осезаемо! Поздрави!
-
Всички сме в очакване, хареса ми.
-
Усетих го с цялата си същност!Изпипано до съвършенство!Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
