7 мар. 2021 г., 07:20

Постфактум 

  Поэзия » Другая
440 4 8

 

    


Не мога нищо повече да кажа.
Морето явно не е до колене.
От много оглушали екипажи
издавиха се моите сирени.

Не вярвам „Златно руно“ да намерим.
По-скоро сме живели в симбиоза.
На дъното са всички пасажери -
във най-различни образи и пози.

Едва ли нещо ново ще се случи.
Объркани са просби и посоки.
Когато със коситбата приключим,
ще сме затънали дълбоко.

Би трябвало все някога да съмне,
дори в нелепите ни роли.
Удавниците лягат си на тъмно
във своите притихнали подмоли.

Героите са уморени
и няма повече какво да кажа.
Издавиха се моите сирени
от много оглушали екипажи.

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??