Не мога нищо повече да кажа.
Морето явно не е до колене.
От много оглушали екипажи
издавиха се моите сирени.
Не вярвам „Златно руно“ да намерим.
По-скоро сме живели в симбиоза.
На дъното са всички пасажери -
във най-различни образи и пози.
Едва ли нещо ново ще се случи.
Объркани са просби и посоки.
Когато със коситбата приключим,
ще сме затънали дълбоко.
Би трябвало все някога да съмне,
дори в нелепите ни роли.
Удавниците лягат си на тъмно
във своите притихнали подмоли.
Героите са уморени
и няма повече какво да кажа.
Издавиха се моите сирени
от много оглушали екипажи.
© Ради Стефанов Р Все права защищены