27 мая 2008 г., 15:05

Постоянство

661 0 11

Липсваш ми,

защото те обичам със последици.

Изстрадвам те,

защото те изгубих със следи.

Търся те,

защото аз самата се губех до припадък.

Чакам те,

защото се надявам, че чакаш ме и ти!

 

Едни и същи пътища минавам,

на ден по сто пъти, а може по хиляда.

Повтарям думите, жестовете разигравам,

една и съща песен до болка припявам.

 

Летя нависоко да зърна в безкрая

пътя, що води до теб и отвъд Рая.

За миг и в лицето на Ада надзърнах,

но той не е страшен, когато те имам до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...