Липсваш ми,
защото те обичам със последици.
Изстрадвам те,
защото те изгубих със следи.
Търся те,
защото аз самата се губех до припадък.
Чакам те,
защото се надявам, че чакаш ме и ти!
Едни и същи пътища минавам,
на ден по сто пъти, а може по хиляда.
Повтарям думите, жестовете разигравам,
една и съща песен до болка припявам.
Летя нависоко да зърна в безкрая
пътя, що води до теб и отвъд Рая.
За миг и в лицето на Ада надзърнах,
но той не е страшен, когато те имам до мен!
© Пепи Оджакова Всички права запазени