27 may 2008, 15:05

Постоянство

  Poesía
663 0 11

Липсваш ми,

защото те обичам със последици.

Изстрадвам те,

защото те изгубих със следи.

Търся те,

защото аз самата се губех до припадък.

Чакам те,

защото се надявам, че чакаш ме и ти!

 

Едни и същи пътища минавам,

на ден по сто пъти, а може по хиляда.

Повтарям думите, жестовете разигравам,

една и съща песен до болка припявам.

 

Летя нависоко да зърна в безкрая

пътя, що води до теб и отвъд Рая.

За миг и в лицето на Ада надзърнах,

но той не е страшен, когато те имам до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...