27 may 2008, 15:05

Постоянство

  Poesía
660 0 11

Липсваш ми,

защото те обичам със последици.

Изстрадвам те,

защото те изгубих със следи.

Търся те,

защото аз самата се губех до припадък.

Чакам те,

защото се надявам, че чакаш ме и ти!

 

Едни и същи пътища минавам,

на ден по сто пъти, а може по хиляда.

Повтарям думите, жестовете разигравам,

една и съща песен до болка припявам.

 

Летя нависоко да зърна в безкрая

пътя, що води до теб и отвъд Рая.

За миг и в лицето на Ада надзърнах,

но той не е страшен, когато те имам до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...