Ти си най-чистата любов,
дойде в сърцето деликатно,
като мансардов изгрев нов,
докоснал небето абстрактно.
Ти си най-нежната любов,
най-искрената, даже плаха -
трепет, желание, послеслов.
Светулки в мене жужаха.
Ти си мълчаливата любов,
но в тебе всичко говори,
Красноречие. Олтар. Благослов.
Губя се в твоите ореоли.
Ти си ми голямата любов,
онази, която се не сбъдва,
без която животът е суров
и тази, която ще пребъде.
© Нина Павлова Все права защищены