29 окт. 2011 г., 17:47

Посвещениe

1K 0 2

 

Ти си най-чистата любов,

дойде в сърцето деликатно,

като мансардов изгрев нов,

докоснал небето абстрактно.

 

Ти си най-нежната любов,

най-искрената, даже плаха -

трепет, желание, послеслов.

Светулки в мене жужаха.

 

Ти си мълчаливата любов,

но в тебе всичко говори,

Красноречие. Олтар. Благослов.

Губя се в твоите ореоли.

 

Ти си ми голямата  любов,

онази, която се не сбъдва,

без която животът е суров

и тази, която ще пребъде.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...