29 oct 2011, 17:47

Посвещениe

1K 0 2

 

Ти си най-чистата любов,

дойде в сърцето деликатно,

като мансардов изгрев нов,

докоснал небето абстрактно.

 

Ти си най-нежната любов,

най-искрената, даже плаха -

трепет, желание, послеслов.

Светулки в мене жужаха.

 

Ти си мълчаливата любов,

но в тебе всичко говори,

Красноречие. Олтар. Благослов.

Губя се в твоите ореоли.

 

Ти си ми голямата  любов,

онази, която се не сбъдва,

без която животът е суров

и тази, която ще пребъде.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...