29.10.2011 г., 17:47

Посвещениe

1K 0 2

 

Ти си най-чистата любов,

дойде в сърцето деликатно,

като мансардов изгрев нов,

докоснал небето абстрактно.

 

Ти си най-нежната любов,

най-искрената, даже плаха -

трепет, желание, послеслов.

Светулки в мене жужаха.

 

Ти си мълчаливата любов,

но в тебе всичко говори,

Красноречие. Олтар. Благослов.

Губя се в твоите ореоли.

 

Ти си ми голямата  любов,

онази, която се не сбъдва,

без която животът е суров

и тази, която ще пребъде.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...