19 мая 2007 г., 14:01

Посвещение

671 0 1
               На Пеньо Пенев


Неканен гост съм на тънката ви трапеза.
Сядам открая и си дъвча псувните.
Пия ракията без да замезвам -
за луканка не стигат парите.

Вие похотливо си стискате портмонетата
и ми пресипвате тайно от чашите.
После за тоалетна броите монетите,
а на мен ми се пее: Блажени са спящите!

Ще ме изхвърлите с ритници от кръчмата,
защото ви преча просо да сънувате.
Ала оттука нататък е мъчното -
аз като сянка във вас съществувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...