Посветено

Обичаш ме -

чета го в очите ти.

Имаш онзи поглед, както гледа 

малкото дете в ранните зори на Коледа,

очаквайки подаръка.

Виждам го в ръцете ти,

когато ме докосваш -

искаш ме!

Прегръщаш ме и сякаш

дръпваш леко панделката -

цялата изтръпвам всеки път! -

И маската ми пада...

Душата ми съблича се

без капка жал

и страх,

и срам.

Цялата е твоя, чуваш ли?

Очите ти искрят -

щастлив си.

Целуваш ме  и се загубвам...

Намерих те, намери ме!

И топлината -

взаимност и разбиране на приливи

един след друг, един след друг -

обзема всичко.

Аз ли съм или си ти? -

Не зная...

Изчезват мисъл, спомен;

грозното и болното изгубихме

и няма минало и бъдеще.

Животът има смисъл днес!

Защото

сърцето ти в ръцете ми

тупти,

а моето лежи в краката ти.

Това ми стига -

да! -

това ми стига!