Обагриха се в алено гърдите,
на славея. Сърцето му се пръсна.
Гнездо му свиха огнено звездите.
За нас е рано, а за Бог е късно.
А песента след него ще живее.
Ще милва, ще ранява, ще целува...
Все някой през сълзи ще я запее,
та нечия душа да излекува.
А нощем, щом погледнем към небето,
сред трепкащи звездици и планети.
Ще видим там на славея сърцето.
Най-ярко е. И топли. И ни свети.
-----------------------------------------
https://youtu.be/q3k5S84jnxE
© Надежда Ангелова Все права защищены