7.03.2020 г., 8:42 ч.

Посветено 

  Поезия » Друга
465 5 11

Обагриха се в алено гърдите,
на славея. Сърцето му се пръсна.
Гнездо му свиха огнено звездите.
За нас е рано, а за Бог е късно.

 

А песента след него ще живее.
Ще милва, ще ранява, ще целува...
Все някой през сълзи ще я запее,
та нечия душа да излекува.

 

А нощем, щом погледнем към небето,
сред трепкащи звездици и планети.
Ще видим там на славея сърцето.
Най-ярко е. И топли. И ни свети. 

 

-----------------------------------------

https://youtu.be/q3k5S84jnxE

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??